Organization

State Opera Bourgas

Dirigent

Deyan Pavlov

Regisseur

Alexander Tekeliev

Set designer

Ivan Tokadzhiev

Kostuum ontwerper

Chavdar Chomakov

Choreograaf

Galina Kalcheva

Koor meester

Nevena Mihaylova

Assistant Director

Lina Peeva

Peter Tiholov

Zanger

Nikola Baltov, Minister

Maria Tsvetkova-madjarova

Anichka, his daughter

Srebrina Slavova

Grandma Donna, Balt's mother

Yordan Hristozov

Stancho Kvasnikov, a relative of Baltov; middle-aged

Marcho Apostolov

Horov, a young man, impetuous and frivolous

Diman Panchev

Bozduganski, a middle-aged man, loud and feathered

Shmilena Sultanova

Tersia, a pretty lady, fashionably dressed

Lyudmila Mikhailova

Shiikova, a lady from high society

Polixena, relative of Baltov, an aging maiden

Stefka Hristozova

Stoyanka, maiden; servant at Baltov's

Nikolay Nikolov

Ilia, a soldier, a former newsman

Miroslav Dimitrov

Dramkov, newspaperman

Valyu Totev

Chalkanov, MP

Alexander Perperiev

A pupa, a small, ragged, battered man

Others

State Opera Burgas Choir

Orchestra

State Opera Burgas Orchestra

Ballet

State Opera Burgas Ballet

Careerists

Karlovo

Bulgarije

Careerists Parashkev Hadjiev

Public

Approved

On April 14, 2013, the 100th anniversary of the birth of the great Bulgarian composer Professor Parashkev Hadzhiev, a prominent music theorist and educator, an extremely erudite personality, came to an end. With its diverse creative, pedagogical and social activities, it is undoubtedly one of the names that shaped the professional image of Bulgarian music and Bulgarian musical culture in the mid-twentieth century.

            Parashkev Hadzhiev is fortunate to be born into a musical family - his father Todor Hadzhiev is one of the founders of the Opera Company, a pianist who accompanied all the guest and native singers before the war, a composer who created the most popular operetta - Sofia in Bucharest - through the 1920s, and his mother Doychinka Kolarova was one of the first Bulgarian opera singers.

            From a young age, Parashkev Hadzhiev played the piano with Ivan Torchanov and Andrey Stoyanov, and at 18, he made his first compositional attempts but allowed only the works he created after 1940 to be published. He graduated from the Academy of Music in the piano class of Andrey Stoyanov. He is studying composition with Pancho Vladigerov, who has recently returned from Europe and shares with his student all new and deserving attention from the music world of the Old Continent. While a student, Hadjiev founded the Children's Song band at Radio Sofia, for which he produced many songs and radio plays. One year he specialized in composition in Vienna at Marx, and in the period 1938-1940 - at the Higher School of Music in Berlin at Thiesen. There he composed his first chamber works.

            After returning to Bulgaria, Parashkev Hadzhiev was a professor of harmony at the Music Academy, and since 1947, for more than 40 years, he has been a professor of harmony and composition. He is the author of textbooks on harmony and elementary theory.

            From 1990 to 1992 Parashkev Hadzhiev was the President of the Union of Bulgarian Composers.

            He is the most productive Bulgarian composer of music and stage works: he is the author of 21 operas, 6 operettas, and 3 musicals, 1 ballet; there are more than 150 productions, representing a representative part of the national repertoire of the Bulgarian opera and opera theaters after the mid-1950s; some have been placed in other countries, such as Belgium, Czech Republic, Germany, Russia. Parashkev Hadzhiev is the creator of symphonic and chamber music; more than 500 choral and mass songs, more than 1000 children's and school songs, 20 entertaining, more than 5000 harmonizations of folk songs; music for feature films and more. Much of his work has been published. His works are repertoire for native performers and are invariably used in pedagogical practice. Parashkev Hadzhiev is the recipient of the highest state awards and honors.

 

            With the premiere of the most frequently staged Bulgarian musical - "Servants of God" by Parashkev Hadzhiev (libretto by Bancho Banov, based on the comedy by Ivan Vazov) - dedicated to the 100th anniversary of the composer, State Opera - Burgas manages to satisfy several strategic goals simultaneously: to draw attention to the current repertoire title with a classic literary basis for our social reality, to celebrate the anniversary of one of the most famous Bulgarian composers and - last but not least - to give is the due respect for the theatrical traditions, undoubtedly neglected in recent years.

            "Service, service - small, big, no better than you!" - the refrain, written by librettist Bancho Banov more than 40 years ago, still finds its projection in Bulgarian society today. Like the characters of Vazov (in which both the naivete and the artful manipulator coexist, the gullible good guy and the unscrupulous careerist) - the lustrous servant, the manipulator and the self-proclaimed poet, the "irresistibly charming bonvivan" servants - the "modest" provincial relative of the minister Baltov Stancho Kvasnikov (one of the emblematic for the post-liberation era "little people" for whom the pathos of the past, heroism and sublime Over the small, they remained alien at the expense of the enviable adaptability and urgency and ability to adapt to the circumstances. replies: "I hung them on a nail." discreetly spin the worldly intrigues in her salon, Terzijska - servant woman, "femme ingenue" with a provincial but calculating mentality and rather dubious in terms of patriarchal morality, Polyxena - grotesque image par excellence - crooked, crooked and thunderous with absurd behavior, the subtle couple Stoyanka - Iliycho (a kind of copy of Ivan and Yanka from "Bulgarians of old-time"). All these colorful images - in fact, they are not from the late nineteenth and twentieth centuries but are among us, and their world - this highly hierarchized, sadly ridiculous world of unprincipled and decadent morals - resembles our present quite frankly. This predetermines the decision of the show as a retro-parody of the national-comedy of morals (from the beginning of the twentieth century), with topical references to modern times. The director's idea is to definitively debunk the theatrical illusion, focusing on the contemporary message of the play that everything we see on stage is in fact about real life. "We give the audience the opportunity to enjoy a fresh and joking look at the eternal theme of power, excessive ambition, greed, conformism and striving for managerial positions and blue-collar positions," is the point of view of director Alexander Tekeliev. "When ruling, one has to take responsibility for everything. Both the positives and the negatives. There is a Spanish saying: "If you want to dance, you have to endure and be pressured." The laughter that the incarnations of unprincipled careers and careerism, both onstage and in life, is not really a humorous laugh, but a bitter laugh through tears. "

English

На 14-ти април 2013 година се навършиха 100 години от рождението на големия български композитор професор Парашкев Хаджиев – виден музикален теоретик и педагог, изключително ерудирана личност. Със своята разностранна творческа, педагогическа и обществена дейност той безспорно е сред имената, които формират професионалния облик на българската музика и българската музикална култура в средата на ХХ век.

            Парашкев Хаджиев има щастието да се роди в музикантско семейство – баща му Тодор Хаджиев е един от създателите на Оперната дружба, пианист, акомпанирал на всички гостуващи и родни певци преди войната, композитор, създал най-популярната оперета – „Софиянци пред Букурещ“ – през 20-те години на миналия век, а майка му Дойчинка Коларова е една от първите български оперни певици.

            От малък Парашкев Хаджиев свири на пиано при Иван Торчанов и Андрей Стоянов, а 18-годишен прави първите си композиционни опити, но позволява да се публикуват само творбите, които е създал след 1940 година. Завършва Музикалната академия в класа по пиано на Андрей Стоянов. Учи композиция при Панчо Владигеров, който се е завърнал наскоро от Европа и споделя с ученика си всичко ново и заслужаващо внимание от музикалния свят на Стария континент. Докато е студент, Хаджиев основава в Радио София групата „Детска песен“, за която създава много песни и радиопиеси. Една година специализира композиция във Виена при Маркс, а в периода 1938-1940 – във Висшето училище за музика в Берлин при Тисен. Там композира първите си камерни творби.

            След завръщането си в България Парашкев Хаджиев е преподавател по хармония в Музикалната академия, а от 1947, в продължение на повече от 40 години, е професор по хармония и композиция. Автор е на учебници по хармония и елементарна теория.

            От 1990 до 1992 година Парашкев Хаджиев е председател на Съюза на българските композитори.

            Той е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: автор е на 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет; има над 150 постановки, представляващи представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век; някои са поставяни и в други страни, като Белгия, Чехия, Германия, Русия. Парашкев Хаджиев е създател на симфонична и камерна музика; на над 500 хорови и масови песни, над 1000 детски и училищни, 20 забавни, над 5000 хармонизации на народни песни; музика към игрални филми и др. Голяма част от творчеството му е издадено. Произведенията му са репертоарни за родните изпълнители и неизменно се използват в педагогическата практика. Парашкев Хаджиев е носител на най-високи държавни награди и отличия.

 

            С премиерата на най-често поставяния български мюзикъл – „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев (либрето Банчо Банов, по едноименната комедия на Иван Вазов) – посветена на 100-годишнината от рождението на композитора, Държавна опера – Бургас успява да удовлетвори едновременно няколко стратегически намерения: да привлече вниманието с актуално за социалната ни действителност репертоарно заглавие по класическа литературна основа, да отбележи годишнината на един от най-именитите български композитори и – съвсем не на последно място – да отдаде дължимото уважение към театралните традиции, безспорно неглижирани през последните години.

            „Служба, служба – малка, голяма, от тебе по-хубава няма!“ – рефрен, написан от либретиста Банчо Банов преди повече от 40 години, и днес намира своята проекция в българското общество. Така, както и героите на Вазов (в които съжителстват едновременно наивникът и хитрият манипулатор, лековерният добряк и безскрупулният кариерист) – лустросаният службогонец, манипулатор и самозван поет, „неустоимо шармантният бонвиван“ Хоров, доморасло наивната, капризна министерска щерка Аничка, двойката непрекъснато надхитрящи се службогонци – „скромният“ провинциален роднина на министъра Балтов Станчо Квасников (един от емблематичните за следосвобожденската епоха „малки хора“, за които патосът на миналото, героизмът и извисеността над дребнавото са останали чужди за сметка на завидната приспособимост и настоятелност и умение да се нагаждат към обстоятелствата. Самият Квасников твърде цветисто формулира житейската си философия, като на въпроса на своя роднина Балтов: „Дядо Станчо, де останаха твоите принципи?“, многозначително отговаря: „Окачих ги на пирона“.) и безподобният мошеник и циник, напористо-арогантният Боздугански, г-жа Шийкова – твърде привлекателната и кокетна, изтънчено-лицемерна дама от столичния хайлайф, която умее да се възползва от чара си и дискретно да върти светските интриги в своя салон, Терзийска – жената-службогонец, „femme ingenue“ с провинциален, но пресметлив манталитет и доста съмнително от гледна точка на патриархалния морал поведение, Поликсена – гротесков образ par excellence – кривогледа, кривокрака и гръмогласна стара мома с абсурдно поведение, субретната двойка Стоянка – Илийчо (своеобразно копие на Иван и Янка от „Българи от старо време“). Всички тези колоритни образи – всъщност май не са от края на ХIХ и ХХ век, а са сред нас, а светът им – този силно йерархизиран тъжно-смешен свят на безпринципност и упадък на нравите – наподобява твърде откровено нашето настояще. Което и предопределя решението на спектакъла като ретро-пародия на национално-битова комедия на нравите (от началото на ХХ век), със злободневни препратки към съвремието. Идеята на режисьора е окончателно да развенчае театралната илюзия, като акцентира върху съвременното послание на спектакълаа, че всичко, което гледаме на сцената, фактически се отнася за реалния живот. „Предоставяме на публиката възможност да се наслади на един свеж и шеговит поглед върху вечната тема за властта, прекомерната амбиция, алчността, конформизма и стремежа към управленски позиции и синекурни длъжности“, е гледната точка на режисьора Александър Текелиев. „Когато управлява, човек е длъжен да поеме отговорност за всичко. И за позитивите, и за негативите. Има една испанска поговорка: „Ако искаш да танцуваш, трябва да търпиш и да те притискат“. Смехът, който будят въплъщенията на безпринципността и кариеризма обаче, и на сцената, и в живота, е всъщност не хомеричен смях, а горчив смях през сълзи.“

български

Voorstellingscredits (Cast & Productieteam )

Cast

Productieteam

Ensemble