Organization

Kostym designer

Stanka Vauda

Sångare

Soprano

Simeon Ivanov

Gherardino

Dirigent

Grigor Palikarov

Repetitör

Milen Stanev

Yolanta Smolyanova

Baritone

Ventseslav Anastasov

Gianni Schicchi

Silvia Teneva

Lauretta

Tenor

Daniel Ostretsov

Rinuccio

Contralto

Rumyana Petrova

Zita

Krassimir Dinev

Gherardo

Silvana Prucheva

Nella

Bass

Peter Buchkov

Betto di Signa

Svetozar Rangelov

Simone

Anton Radev

Marco

Mezzo-soprano

Blagovesta Mekki-Tsvetkova

La Ciesca

Georgi Dzhanov

Spinnelloccio

Alexander Georgiev

Amantio di Nicolaro

Martin Pashovski

Pinellino

Todor Kotopanov

Guccio

Ggigor Palikarov

Regissör

Plamen Kartalov

Scenograf

Roberta Monopoli

Ljus designer

Andrej Hajdinjak

Assistant Director

Vera Petrova

SUBTITLES

Julia Krasteva

Vera Beleva

Stefka Georgieva

Teodor Georgiev

Körledare

Violeta Dimitrova

Koreograf

Maya Shopova

Alexandrina Pendatchanska

Santuzza

Kostadin Andreev

Turiddu

Lucia

Veselin Mihailov

Alfio

Tsveta Sarambelieva

Lola

Sofia Opera & Ballet

Others

Coro del Teatro dell'Opera di Sofia

Orchestra

Orchestra Teatro dell'Opera di Sofia

italienska

Sofia

Bulgarien

Sofia Opera

Main Hall

Public

Lantlig riddaranda

bulgariska

engelska

Approved

"Селска чест"
Опера в едно действие
Музика – Пиетро Маскани
Либрето – Гуидо Менаши и Джовани Тарджони-Тоцети

По новелата и пиесата от Джовани Верга

Първо представление в театър „Костанци” в Рим, на 17 май, 1918

През 1888 година италианско издателство обявява конкурс за едноактна опера. Кандидатстват седемдесет и три творби, печели „Селска чест”, която Маскани е композирал за осем дни. Това е първата му реализирана опера. Той е само на двадесет и една години и макар че написва още четиринадесет опери, никога не достига първия си успех.

Операта е изпълнена със силни страсти. Тя трае само малко повече от час, но историята се разгръща без прибързване или заплитане. Маскани успява да вмести – за да постигне колорит и атмосфера – четири хора и знаменитото интермецо. Либретото, основано на новела, е изключително стегнато – такава е и музиката на Маскани. Ариите са целенасочени, хоровете не се проточват

„Джани Скики” (Gianni Schicchi)
Едноактна опера от Джакомо Пучини. Либрето - Джовакино Форцано. Първа постановка - Ню Йорк, 14 декември 1918 година, в една вечер с двете едноактни опери на Пучини „Плащ” (Il tabarro) и „Сестра Анджелика” (Suor Angelica), образуващи триптих.

В основата на сюжета са редове от XXX песен от „Ад” („Божествена комедия” на Данте), посветени на авантюриста и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове. Той е разиграл роля пред умиращия богаташ и от негово име е съставил фалшиво завещание. Действието се развива във Флоренция през 1299 г. Богатият старец Буозо Донати умира, завещавайки цялото си състояние на манастира. Излъгани в очакванията си, наследниците решават да извикат на помощ мошеника Джани Скики, който и сам е кръвно заинтересован от наследството – неговата дъщеря Лаурета е годеница на Ринучо, племенник на покойния Буозо.

Тъй като никой в града още не знае за смъртта на стареца, Джани ляга в леглото, представяйки се за болния богаташ, и разпорежда да се повика нотариус. Мнимият Донати му диктува своята последна воля, завещавайки цялото си имущество на… Джани Скики, тоест на себе си. Наследниците са отново измамени, но са принудени да мълчат, разобличаването на тяхното участие в подправянето на завещанието ги заплашва със сурово наказание.

„Джани Скики” е черна комедия, единствената опера на Пучини от този тип, блестящ пример на съвременна опера-буфа, опираща се натрадициите на „Фалстаф” на Верди. Изразителният речитатив, бликащият като извор мелодизъм, острата характерност, стремителното темпо отличават музиката на операта.

Един интересен факт - кинорежисьорът Уди Алън прави през 2008 г. своя режисьорски дебют в операта с черната комедия „Джани Скики”.  За постановката си той получава наградата на Флоренция, която е бойкотирана от жителите на града. Ревниви към този успех на Алън, те възкликват  в различни интернет сайтове: „Толкова ли няма италианец, на който да се връчи наградата, а се даде на американец!”

СИНОПСИС
СЕЛСКА ЧЕСТ

ПРЕЛЮДИЯ

Това е музика от операта, с изключение на серенадата, която Туриду пее зад завесата. Серенадата е за Лола, жената на Алфио, и предвещава предстоящата трагедия.

СЪДЪРЖАНИЕ

Действието се развива в сицилианско село, сутринта на Великден, около 1880 година.

Селски площад. От едната страна е църквата, от другата – винарната и домът на Мама Лучия. Денят едва започва.

Селяните възпяват пролетта, сезона на любовта. Сантуца пита мама Лучия: “Dov’ Turridu?” („Къде е Туриду?”). Мама Лучия нервно твърди, че не знае. Не искам неприятности, настоява тя. Накрая казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи вино. Сантуца не вярва. Той е бил видян в селото. Лучия се стъписва. Тя кани Сантуца в къщата си, но Сантуца отказва: “Sono scomunicata” („Отлъчена съм”). Според местния морален закон тя не трябва да прекрачва прага ѝ. Мама Лучия се досеща за причината.

В този момент се появява Алфио. Алфио е колар. В своята ария той описва живота си, коня, звънчетата на сбруята, прибирането у дома след работа. Селяните му завиждат за свободата и пътуванията.

Алфио иска от Мама Лучия специално вино, но тя му казва, че Туриду е отишъл в съседен град да купи от него. Не е така, отговаря Алфио, той току-що го е видял край дома си. Алфио си тръгва, оставяйки Мама Лучия разтревожена.

Селяните пеят великденски химн, чийто припев е “Il Signor non morto” („Господ не е мъртъв”). “Allelulia”.

Мама Лучия разпитва Сантуца за Туриду.

Сантуца ѝ напомня: “Voi lo sapete” („Вие знаете”). Туриду и Лола са били някога сгодени, но когато се връща от армията, Лола вече е омъжена и той се насочва към Сантуца. Тя възкликва страстно: “L’ amai” („Обичам го”). Лола обаче отново го примамва, оставяйки Сантуца без любов и чест: “Io piango” („Аз плача”). Мама Лучия е ужасена и не иска да слуша повече. В отчаянието си Сантуца ридае: “Io son dannata” („Прокълната съм”). Тя призовава Мама Лучия да се моли за нея по време на църковната служба.

Туриду пита Сантуца защо не отива в църквата. Сантуца не обръща внимание на въпроса му и казва, че трябва да му съобщи нещо. Опитва се да го предупреди, че Алфио го подозира, но това му прозвучава като проява на ревност и той я обвинява, че тя го следи. “Lasciami” („Остави ме”), отблъсква я той. Тя настоява, че той обича Лола: “L’ami” („Обичаш я”). Той отрича. Хладно ѝ казва да се съвземе. Тя с болка му признава, че не може да се овладее – тя го обича. Двамата спират рязко, когато чуват Лола в далечината.

Лола пее лека и закачлива ария. Спира, когато ги вижда. Пита за Алфио и когато разбира, че той не е наблизо, кани Туриду да отиде на църква с нея. Той е смутен и объркан. Сантуца го моли да остане. Лола насмешливо вдига рамене и влиза в църквата сама.

Туриду се обръща гневно към Сантуца: “Va” („Върви си”), но тя го моли да остане: “Rimani, rimani ancora” („Остани, остани още”). Той отново я обвинява, че тя го следи – дори и на входа на църквата. Вбесена, Сантуца го заплашва: “Bada” („Стига”). Той я поваля на земята и тя го проклина. Туриду влиза в църквата след Лола.

Алфио влиза, търсейки Лола, за да отидат на църква. Сантуца яростно му казва, че Лола е влязла в църквата с Туриду и че двамата я мамят. Алфио отначало не ѝ вярва, но после се убеждава в това, което тя му разкрива и се заклева да отмъсти на влюбените.

ИНТЕРМЕЦО

Службата свършва и селяните пеят как ще се приберат у дома – “A casa”.

Туриду запява весела песен – бриндизи (наздравица) – и селяните се присъединяват към него. Великден е, празник.

Туриду предлага на Алфио чаша. Алфио отказва, като на висок глас казва, че може и да е отровна. Става ясно, че той предизвиква Туриду и жените отпращат набързо Лола. Алфио пита, дали Туриду е готов за двубой – “or ora” („сега?”) – и Туриду отговаря веднага – “or ora”. Според стар сицилиански обичай двамата се прегръщат и той ухапва Алфио за дясното ухо – знак за предстоящ дуел. За момент се пита, изпълнен със съжаление, какво ще стане със Сантуца, но после я забравя и се обръща към Алфио, който студено отминава, подхвърляйки, че го чака.

Изпълнен с мрачни предчувствия Туриду отива при Лучия. Виното, казва й той, е малко силно и затова ще излезе да се поразходи. Но ако не се върне, нека тя да бъде като майка на Сантуца, за която той е обещал да се ожени. Лучия не може да разбере защо той говори така странно.

Туриду отново отдава настроението си на виното. Иска една целувка – “un bacio, un altro bacio” („целувка, още една целувка”), като моли майка си да се грижи за Сантуца. Изтичва навън, извиквайки “addio” („сбогом”). Лучия започва да се досеща за истината. Обзета от ужас, Сантуца се втурва след него…

Отдалеч се чува женски писък – Туриду е убит…

Алфио е отмъстил за поруганата си чест.

(Джордж Мартин, „Пътеводител за операта”)


ДЖАНИ СКИКИ

Втората половина на ХVII век.

В дома на покойника Буозо Донати “покрусените” роднини трескаво търсят завещанието му. Ринучо го намира, но отказва да го предаде на леля си Дзита, докато тя не се съгласи с неговите условия. Ако завещанието е в тяхна полза, тя трябва да му разреши да се ожени за дъщерята на Джани Скики – Лаурета. Дзита се съгласява, въпреки че семейството на Донати се отнася с презрение и недоверие към Скики. Всъщност тя не се интересува за кого ще се ожени Ринучо, стига да се доберат до наследството. Междувременно Ринучо скришом изпраща да повикат Скики.

След изчитане на завещанието всички роднини са разярени – за тях Донати не е оставил нищо, а слухът за завещанието му в полза на манастира се потвърждава. Всички гневно отхвърлят предложението хитрият Скики да измисли как да получат богатството на починалия.

Скики и Лаурета пристигат, но са посрещнати недружелюбно. Дзита гневно обяснява положението и отказва и да чуе за женитбата на Ринучо с Лаурета. Ринучо моли Скики за помощ. Хитрецът отпраща дъщеря си, за да не става свидетел на изпълнението на плана му и така да остане невинна.

Скики нарежда тялото на починалия да бъде преместено в друга стая, а жените да оправят леглото. Поисква от роднините потвърждение, че никой друг не знае за смъртта.

Но преди да успее да обясни, докторът на Донати пристига. Роднините му попречват да влезе, а Скики имитира гласа на Донати и казва, че се чувства по-добре. Докторът си тръгва като възхвалява лечителските си умения. Тогава Скики разкрива плана си: той ще се престори на Донати и ще продиктува на нотариуса ново завещание.

Ринучо отива да доведе нотариуса. Роднините се договарят за подялбата на имуществото. Оставят на Скики да определи собственика на мулето на Донати (най-доброто в Тоскания), на мелницата и къщата, а след това един по един му обещават награда ако избере съответно някого от тях. Скики не се противи, но пред всички припомня какво е наказанието за фалшифициране – отрязване на ръка и изгнание до живот от Флоренция. Пристига нотариусът със свидетелите.

От името на Донати, Скики диктува завещанието – иска скромно погребение, оставя дребна сума на манастира, обявява уговорената предварително с роднините подялба. А после завещава мулето, мелницата и къщата на себе си. След като нотариусът си тръгва, Скики изхвърля всички от къщата. Роднините са безпомощни. Излизайки грабят от къщата каквото могат. Скики може вече да даде зестра на Лаурета, а за сватбата й с Ринучо няма никаква пречка.

български

Gianni Schicchi by Puccini, Lantlig riddaranda by Mascagni, Från (2022/2022), Regisserad av Plamen Kartalov,, Dirigent Grigor Palikarov, Ggigor Palikarov, Sofia Opera, Sofia, Bulgarien

Föreställningskrediter (Medverkande & produktionsteam )

Medverkande

Besättning

Ensemble

Program, Om & Synopsis

Foton

Vidare läsning

Föreställningsdatum och lokaler

Spelplatser