Organization

Sofia Opera & Ballet

Orchestra

Orchestra Teatro dell'Opera di Sofia

Director(a) orquestal

Svetoslav Borisov

Alexandra Lubchansky

Director(a) de escena

Vera Petrova

Escenógrafo(a)

Molly O’Cathain

Diseñador(a) de iluminación

Simon Bennison

Cantante

Tenor

Hrisimir Damyanov

Tamino

Blagoj Nacoski

Barítono

Atanas Mladenov

Papageno

Grzegorz Sobczak

Soprano

Stanislava Momekova

Papagena

Krassimir Dinev

Monóstatos

Plamen Dimov

Vivien Georgiev

Segunda dama

Contralto

Alexandrina Stoyanova-Andreeva

Tercera dama

Vesela Yaneva

Bajo

Anton Andreev

Orador

Angel Antonov

Segundo sacerdote

Silvia Teneva

Pamina

Stefani Krusteva-Pavlova

Diana Vasileva

La Reina de la Noche

Lucie Kaňková

Brigitta Simon

Petar Buchkov

Sarastro

Biser Georgiev

Diana Alexe

Eleonora Jojoska

Primera dama

Natalia Stoyanova

Nikolay Voynov

Primer sacerdote

Kiril Konstantinov

Segundo hombre armado

Diseñador(a) de vestuario/Figurinista

Marta Mironska

Coreógrafo(a)

Riolina Topalova

Director(a) coral

Violeta Dimitrova

Assistant Stage Director

Stefka Georgieva

Instrumentista

Maria Evstatieva

Violin

Evgeni Nikolov

Stepan Morozov

Primer hombre armado

Vocalista infantil

Leda Ignatovich

Primer muchacho

Maria Doncheva

Ivan Radev

Segundo muchacho

Maria Tsotsomanska

Anastasia Haltakova

Tercer muchacho

Magdalena Popova

Diseñador(a) de sonido

Plamen Yordanov

Monica Yanebova

Cabaret Girl

Georgia Marchi

Polina Videnova

Lucia Grau

Rada Toteva

The Whisper Of The Universe

Pamela Pandova

A Star Creature

Julia Maniero

alemán

Die Zauberflöte -  (La Flauta Mágica)

Sofía

Bulgaria

Sofia Opera

Main Hall

Die Zauberflöte Mozart

Public

La Flauta Mágica

búlgaro

inglés

Válido

“Вълшебната флейта“ е последната опера на Моцарт и една от най-играните творби на оперната сцена. Тя е по либрето на Емануел Шиканедер и е написана във формата на зингшпил,популярна по това време музикална форма, която съчетава пеене и говор.

„Вълшебната флейта“ е известна със своите видни масонски елементи, въпреки че някои изследователи смятат, че масонското влияние е преувеличено. Шиканедер и Моцарт са били масони, както и Игнац Алберти, гравьор и издател на първото либрето. Операта също е повлияна от философията на Просвещението и може да се разглежда като защита на просветения абсолютизъм. Царицата на нощта се разглежда от някои като опасна форма на мракобесие, от други като представител на римокатолическата императрица Мария Терезия, която забранява масонството в Австрия. Трети виждат самата Римокатолическа църква, която е силно антимасонска. В обаче литературата многократно се обръща внимание на факта, че централната тема на творбата е не само „любовта“, но също и това да станеш по-добър човек чрез преодоляване на изпитанията (подобно на Парсифал в операта на Вагнер по-късно).

Премиерата на „Вълшебната флейта“ е във Виена на 30 септември 1791 г. - два месеца преди смъртта на Моцарт. Композиторът дирижира оркестъра, самият Шиканедер играе Папагено, а ролята на Царицата на нощта се изпълнява от сестрата на съпругата на Моцарт Йозефа Хофер. Въпреки че липсват рецензии за първите изпълнения, веднага става ясно, че Моцарт и Шиканедер са постигнали огромен успех. Операта привлича огромен брой зрители и достига стотици изпълнения през последните години на 18 век.

„Вълшебната флейта“ е изпълнена в София за първи път през 1931 г. под диригентството на немския маестро Херман Щанге и режисурата на Христо Попов.

български

"Die Zauberflöte" is Mozart's last opera and one of the most performed works on the opera stage. It was based on a libretto by Emanuel Schikaneder and was written in the form of a Singspiel, a popular musical form at the time that combined singing and speaking.

"Die Zauberflöte" is known for its prominent Masonic elements, although some scholars believe that the Masonic influence has been exaggerated. Schikaneder and Mozart were Freemasons, as was Ignaz Alberti, engraver and publisher of the first libretto. The opera was also influenced by Enlightenment philosophy and can be seen as a defence of Enlightenment absolutism. The Queen of the Night is seen by some as a dangerous form of obscurantism, by others as representative of the Roman Catholic Empress Maria Theresia, who banned Freemasonry in Austria. Still others see the Roman Catholic Church itself as strongly anti-Masonic. However, the literature repeatedly draws attention to the fact that the central theme of the work is not only "love" but also becoming a better person by overcoming hardships (like Parsifal in Wagner's later opera).

"Die Zauberflöte" was premiered in Vienna on 30 September 1791 – two months before Mozart's death. The composer conducted the orchestra, Schikaneder himself performed Papageno, and the role of the Queen of the Night was performed by Mozart's wife's sister, Josepha Hofer. Although reviews of the first performances are lacking, it is immediately clear that Mozart and Schikaneder were a huge success. The opera attracted huge audiences and reached hundreds of performances in the last years of the 18th century.

"Die Zauberflöte" was first performed in Sofia in 1931 under the baton of German maestro Hermann Stange and the direction of Hristo Popov.

English

Créditos de presentación (Elenco & Equipo )

Elenco

Instrumentación

Equipo

Ensamble