Organization

Sofia Opera & Ballet

Orchestra

Orchestra Teatro dell'Opera di Sofia

Conductor

Svetoslav Borisov

Alexandra Lubchansky

Stage director

Vera Petrova

Set designer

Molly O’Cathain

Lighting designer

Simon Bennison

Singer

Tenor

Hrisimir Damyanov

Tamino

Blagoj Nacoski

Baritone

Atanas Mladenov

Papageno

Grzegorz Sobczak

Soprano

Stanislava Momekova

Papagena

Krassimir Dinev

Monostastos

Plamen Dimov

Vivien Georgiev

Second lady

Contralto

Alexandrina Stoyanova-Andreeva

Third lady

Vesela Yaneva

Bass

Anton Andreev

Speaker

Angel Antonov

Second priest

Silvia Teneva

Pamina

Stefani Krusteva-Pavlova

Diana Vasileva

The Queen of the Night

Lucie Kaňková

Brigitta Simon

Petar Buchkov

Sarastro

Biser Georgiev

Diana Alexe

Eleonora Jojoska

First lady

Natalia Stoyanova

Nikolay Voynov

First priest

Kiril Konstantinov

Second armored man

Costume designer

Marta Mironska

Choreographer

Riolina Topalova

Chorus master

Violeta Dimitrova

Assistant Stage Director

Stefka Georgieva

Instrumentalist

Maria Evstatieva

Violin

Evgeni Nikolov

Stepan Morozov

First armored man

Child vocalist

Leda Ignatovich

First spirit

Maria Doncheva

Ivan Radev

Second spirit

Maria Tsotsomanska

Anastasia Haltakova

Third spirit

Magdalena Popova

Sound designer

Plamen Yordanov

Monica Yanebova

Cabaret Girl

Georgia Marchi

Polina Videnova

Lucia Grau

Rada Toteva

The Whisper Of The Universe

Pamela Pandova

A Star Creature

Julia Maniero

þýska

Die Zauberflöte -  (The Magic Flute)

Sofia

Bulgaria

Sofia Opera

Main Hall

Die Zauberflöte Mozart

Public

The Magic Flute

búlgarska

enska

Approved

“Вълшебната флейта“ е последната опера на Моцарт и една от най-играните творби на оперната сцена. Тя е по либрето на Емануел Шиканедер и е написана във формата на зингшпил,популярна по това време музикална форма, която съчетава пеене и говор.

„Вълшебната флейта“ е известна със своите видни масонски елементи, въпреки че някои изследователи смятат, че масонското влияние е преувеличено. Шиканедер и Моцарт са били масони, както и Игнац Алберти, гравьор и издател на първото либрето. Операта също е повлияна от философията на Просвещението и може да се разглежда като защита на просветения абсолютизъм. Царицата на нощта се разглежда от някои като опасна форма на мракобесие, от други като представител на римокатолическата императрица Мария Терезия, която забранява масонството в Австрия. Трети виждат самата Римокатолическа църква, която е силно антимасонска. В обаче литературата многократно се обръща внимание на факта, че централната тема на творбата е не само „любовта“, но също и това да станеш по-добър човек чрез преодоляване на изпитанията (подобно на Парсифал в операта на Вагнер по-късно).

Премиерата на „Вълшебната флейта“ е във Виена на 30 септември 1791 г. - два месеца преди смъртта на Моцарт. Композиторът дирижира оркестъра, самият Шиканедер играе Папагено, а ролята на Царицата на нощта се изпълнява от сестрата на съпругата на Моцарт Йозефа Хофер. Въпреки че липсват рецензии за първите изпълнения, веднага става ясно, че Моцарт и Шиканедер са постигнали огромен успех. Операта привлича огромен брой зрители и достига стотици изпълнения през последните години на 18 век.

„Вълшебната флейта“ е изпълнена в София за първи път през 1931 г. под диригентството на немския маестро Херман Щанге и режисурата на Христо Попов.

български

"Die Zauberflöte" is Mozart's last opera and one of the most performed works on the opera stage. It was based on a libretto by Emanuel Schikaneder and was written in the form of a Singspiel, a popular musical form at the time that combined singing and speaking.

"Die Zauberflöte" is known for its prominent Masonic elements, although some scholars believe that the Masonic influence has been exaggerated. Schikaneder and Mozart were Freemasons, as was Ignaz Alberti, engraver and publisher of the first libretto. The opera was also influenced by Enlightenment philosophy and can be seen as a defence of Enlightenment absolutism. The Queen of the Night is seen by some as a dangerous form of obscurantism, by others as representative of the Roman Catholic Empress Maria Theresia, who banned Freemasonry in Austria. Still others see the Roman Catholic Church itself as strongly anti-Masonic. However, the literature repeatedly draws attention to the fact that the central theme of the work is not only "love" but also becoming a better person by overcoming hardships (like Parsifal in Wagner's later opera).

"Die Zauberflöte" was premiered in Vienna on 30 September 1791 – two months before Mozart's death. The composer conducted the orchestra, Schikaneder himself performed Papageno, and the role of the Queen of the Night was performed by Mozart's wife's sister, Josepha Hofer. Although reviews of the first performances are lacking, it is immediately clear that Mozart and Schikaneder were a huge success. The opera attracted huge audiences and reached hundreds of performances in the last years of the 18th century.

"Die Zauberflöte" was first performed in Sofia in 1931 under the baton of German maestro Hermann Stange and the direction of Hristo Popov.

English

Frammistaða áskriftir (Leikarar & starfslið )

Leikarar

Tækjabúnaður

Áhöfn

Hljómsveit