Organization

Admin

Sofia Philharmonic

Orchestra

Conductor

Georgy Dimitrov

Singer

Bass

Martin Tzonev

Baritone

Instrumentalist

Violinist

Liya Petrova

Violin

March Music Days

Sofia Philharmonic Orchestra - MMD

Rousse

Bulgaria

Opera House (Theatre Hall)

Sofia Philharmonic Orchestra - MMD: Khovanshchina Mussorgsky (+2 More)

Public

Khovanshchina

Songs and Dances of Death

Violin Concerto No. 2 in G minor, Op. 63

Approved

През 1872 Мусоргски започва работа върху монументалната народна музикална драма Хованщина. Сюжетът на операта се основава върху заговора на княз Ховански срещу младия цар Петър и драматичната съдба на разкъсваната от противоречия Русия. Без да разполага с литературен първоизточник, компози- торът черпи материали за либретото от автентични документи от 17. век и исторически изследвания. Независимо от осемго- дишния си труд, Мусоргски не успява да довърши операта. След смъртта му остава почти завършен клавир и едва започната партитура. Преработена и оркестрирана от Римски-Корсаков, творбата е публикувана през 1883, а премиерата ѝ е на 9 февруари 1886 в Санкт Петербург.

Краткото въведение към операта, наречено от композитора Разсъмване над Москва река, е създадено през 1873–1874, известно още и като Въведение към оп. Хованщина. В едно от писмата си от 23 юли 1873 Мусоргски съобщава, че Въведе- нието към операта вече е готово, но не е записано. На заглав- ната страница над него стои датата 2 септември 1874. Въведе- нието е не само пейзажна рисунка с изключителна красота, но и символична картина на зората, която изгрява над свята Русия с надежда за по-добро бъдеще на страната с младия Петър I, който се възкачва на трона. Яркото живописно-звукоизобра- зително повествувание рисува изгрева над Червения площад, кулите на московския Кремъл, които се очертават в здрача, пее- нето на петлите и звъна на църковните камбани, които призо- вават хората за утринни молитви и символизират величието и мощта на страната.

Във вокалните творби на Модест Мусоргски от 70-те години на 19. век вечните теми за живота и смъртта са решени в трагедиен, мрачно-философски план. Времето, в което самотният в своето отчаяние творец, особено тежко преживява критиките на познавачите и загубите на близките си хора, ражда безпрецедентния по своя драматизъм вокален цикъл Песни и танци на смъртта по текст на Мусоргски и Голенищев–Кутузов. Страшната зловеща картинност и трагическа ирония на четирите песни се определя по техния главен герой – Смъртта. Под формата на полуфантас- тичен образ, сменящ различни маски, тя мами, заблуждава и надсмивайки се над човешката безпомощност всеки път взима своята жертва. Тя е ту детенце, което обезумялата от скръб майка иска да спаси, но над него пее своята приспивна песен Смъртта (Приспивна); ту млада красавица, пълна с жажда за живот, която Смъртта задушава в обятията си в образа на прекрасен рицар (Серенада); ту беден, измръзнал селянин, когото Смъртта увлича във вихрен, луд танц и погребва под снежен покров (Трепак). И накрая – самата Смърт, като страшен пълководец, празнувайки своята победа над падналите в боя, тържествено шества над осе- яната с мъртъвци земя (Пълководец).

Тези песни не са просто картини или скици, а мащабни сцени с напрегнато многопластово развитие. Смъртта жестоко и неотразимо зловещо омагьосва, пленява, потиска, задушава. В драматичната схватка участва и самата природа. Не случайно някои от песните се сравняват с живописните платна на Перов Изпращането на покойника – Трепач и Верешчагин Апотеоз на войната – Пълководец.

Цигулковият концерт на Глазунов прозвучава за първи път на 15 февруари 1905 в Петербург, в изпълнение на Леополд Ауер, на когото е посветен, под диригентството на компози- тора. Блестящото използване на разнообразните мелодични, темброви, технически и полифонични възможности на инстру- мента и прозрачната оркестрация, даваща свобода на концертната изява, му отреждат подобаващо място в световната цигул- кова литература. Композиторът се отказва от традиционната тричастност и изгражда специфична едночастна форма, близка до поемата, в която отчетливо се различават два дяла – сонатно алегро с обособен бавен епизод и финал. В първия дял господ- стват лирико-драматични образи, асоциирани от патетичната, изложена в нисък регистър главна тема и лиричната, спокойно- съзерцателна втора. Философският размисъл в бавния епизод изригва до експресивна кулминация чрез използвания висок регистър, интонациите на въпрос и отговор, модулациите, хро- матизмите и рязката смяна на динамики. Свързващата двата дяла каденца чрез оригиналните ехо ефекти и полифонични елементи, осъществява прехода от лиричната съсредоточеност към жанровия финал. Своеобразното рондо с елементи на вари- ации се развива върху принципа на постепенната динамизация на движението чрез бърз хоровод на жанрови сцени, картини от природата и слънчева танцувалност. …Невероятно широк обхват, сила, вдъхновение, мащаб, пленителна красота, раз- кошна фантазия, елегичност, страст, удивителна яснота и свобода на формата. (Владимир Стасов).

български

Performance credits (Cast & Crew )

Ensemble