Organization

Admin

Sofia Philharmonic

Orchestra

Dirigent

Georgy Dimitrov

Zanger

Bass

Martin Tzonev

Baritone

Instrumentalist

Violinist

Liya Petrova

Violin

March Music Days

Sofia Philharmonic Orchestra - MMD

Roese

Bulgarije

Opera House (Theatre Hall)

Sofia Philharmonic Orchestra - MMD: Khovanshchina Mussorgsky (+2 More)

Public

Khovanshchina

Pesni i plyaski smerti

Violin Concerto No.2, op. 63

Approved

През 1872 Мусоргски започва работа върху монументалната народна музикална драма Хованщина. Сюжетът на операта се основава върху заговора на княз Ховански срещу младия цар Петър и драматичната съдба на разкъсваната от противоречия Русия. Без да разполага с литературен първоизточник, компози- торът черпи материали за либретото от автентични документи от 17. век и исторически изследвания. Независимо от осемго- дишния си труд, Мусоргски не успява да довърши операта. След смъртта му остава почти завършен клавир и едва започната партитура. Преработена и оркестрирана от Римски-Корсаков, творбата е публикувана през 1883, а премиерата ѝ е на 9 февруари 1886 в Санкт Петербург.

Краткото въведение към операта, наречено от композитора Разсъмване над Москва река, е създадено през 1873–1874, известно още и като Въведение към оп. Хованщина. В едно от писмата си от 23 юли 1873 Мусоргски съобщава, че Въведе- нието към операта вече е готово, но не е записано. На заглав- ната страница над него стои датата 2 септември 1874. Въведе- нието е не само пейзажна рисунка с изключителна красота, но и символична картина на зората, която изгрява над свята Русия с надежда за по-добро бъдеще на страната с младия Петър I, който се възкачва на трона. Яркото живописно-звукоизобра- зително повествувание рисува изгрева над Червения площад, кулите на московския Кремъл, които се очертават в здрача, пее- нето на петлите и звъна на църковните камбани, които призо- вават хората за утринни молитви и символизират величието и мощта на страната.

Във вокалните творби на Модест Мусоргски от 70-те години на 19. век вечните теми за живота и смъртта са решени в трагедиен, мрачно-философски план. Времето, в което самотният в своето отчаяние творец, особено тежко преживява критиките на познавачите и загубите на близките си хора, ражда безпрецедентния по своя драматизъм вокален цикъл Песни и танци на смъртта по текст на Мусоргски и Голенищев–Кутузов. Страшната зловеща картинност и трагическа ирония на четирите песни се определя по техния главен герой – Смъртта. Под формата на полуфантас- тичен образ, сменящ различни маски, тя мами, заблуждава и надсмивайки се над човешката безпомощност всеки път взима своята жертва. Тя е ту детенце, което обезумялата от скръб майка иска да спаси, но над него пее своята приспивна песен Смъртта (Приспивна); ту млада красавица, пълна с жажда за живот, която Смъртта задушава в обятията си в образа на прекрасен рицар (Серенада); ту беден, измръзнал селянин, когото Смъртта увлича във вихрен, луд танц и погребва под снежен покров (Трепак). И накрая – самата Смърт, като страшен пълководец, празнувайки своята победа над падналите в боя, тържествено шества над осе- яната с мъртъвци земя (Пълководец).

Тези песни не са просто картини или скици, а мащабни сцени с напрегнато многопластово развитие. Смъртта жестоко и неотразимо зловещо омагьосва, пленява, потиска, задушава. В драматичната схватка участва и самата природа. Не случайно някои от песните се сравняват с живописните платна на Перов Изпращането на покойника – Трепач и Верешчагин Апотеоз на войната – Пълководец.

Цигулковият концерт на Глазунов прозвучава за първи път на 15 февруари 1905 в Петербург, в изпълнение на Леополд Ауер, на когото е посветен, под диригентството на компози- тора. Блестящото използване на разнообразните мелодични, темброви, технически и полифонични възможности на инстру- мента и прозрачната оркестрация, даваща свобода на концертната изява, му отреждат подобаващо място в световната цигул- кова литература. Композиторът се отказва от традиционната тричастност и изгражда специфична едночастна форма, близка до поемата, в която отчетливо се различават два дяла – сонатно алегро с обособен бавен епизод и финал. В първия дял господ- стват лирико-драматични образи, асоциирани от патетичната, изложена в нисък регистър главна тема и лиричната, спокойно- съзерцателна втора. Философският размисъл в бавния епизод изригва до експресивна кулминация чрез използвания висок регистър, интонациите на въпрос и отговор, модулациите, хро- матизмите и рязката смяна на динамики. Свързващата двата дяла каденца чрез оригиналните ехо ефекти и полифонични елементи, осъществява прехода от лиричната съсредоточеност към жанровия финал. Своеобразното рондо с елементи на вари- ации се развива върху принципа на постепенната динамизация на движението чрез бърз хоровод на жанрови сцени, картини от природата и слънчева танцувалност. …Невероятно широк обхват, сила, вдъхновение, мащаб, пленителна красота, раз- кошна фантазия, елегичност, страст, удивителна яснота и свобода на формата. (Владимир Стасов).

български

Sofia Philharmonic Orchestra - MMD by Mussorgsky, Prokofiev, Van (2023/2023), Dirigent Georgy Dimitrov, Opera House (Theatre Hall), Roese, Bulgarije

Voorstellingscredits (Cast & Productieteam )

Ensemble

Programma, Over & Synopsis

Foto's

Verder lezen

Uitvoeringsdata en -locaties

Speellocaties